Αντικειμενα

Οι διαδοχικές ιστορικές φάσεις της πόλης της Καβάλας αποτυπώνονται πρωτίστως στο αμυντικό της σύστημα. Διατηρώντας περίπου την ίδια χάραξη, από την ίδρυσή τους τον 5ο αι. π. Χ. τα τείχη ανακαινίζονται συνεχώς μέχρι την αχρήστευσή τους στα τέλη του 19ου αι. Η οχύρωση της Καβάλας παρουσιάζει τρεις κύριες οικοδομικές φάσεις: την αρχαία, τη βυζαντινή και την οθωμανική, η οποία κυριαρχεί σήμερα. Αποτελείται από έναν εξωτερικό περίβολο που υψώνεται στην απόκρημνη ακτογραμμή και έναν εσωτερικό που ορίζει την ακρόπολη. Ο εξωτερικός περίβολος, ακολουθώντας το σχήμα της χερσονήσου, σχηματίζει ένα τρίγωνο, οι δυο πλευρές του οποίου αποτελούν το παράλιο τείχος, ενώ η τρίτη σχηματίζει το χερσαίο τείχος, στην εσωτερική πλευρά του οποίου προστίθεται ο περίβολος της ακρόπολης. Τον 16ο αιώνα η πόλη απόκτησε έναν επιπλέον νέο αμυντικό περίβολο, από τον οποίο σώζεται σήμερα τμήμα της ΒΑ πλευράς. Το κάστρο, η άλλοτε ακρόπολη της αρχαίας και βυζαντινής οχύρωσης, που δεσπόζει στην κορυφή της χερσονήσου της Παναγίας, σε ύψος περίπου 70 μέτρων, επισκευάστηκε ριζικά μετά την άλωση της πόλης από τους Οθωμανούς το 1391, όταν η Χριστούπολη (παλαιότερη ονομασία της Καβάλας) κυριεύτηκε από τους Τούρκους μετά από πολιορκία. Από τις διάφορες φάσεις της βυζαντινής οχύρωσης λίγα απέμειναν: Ο μοναδικός πεντάπλευρος πύργος, τμήμα του διαχωριστικού τείχους, μικρά τμήματα τειχών δίπλα από τις δύο πύλες του εξωτερικού περίβολου κ.ά. Η νέα ακρόπολη ενσωμάτωσε στην κατασκευή της τα ερείπια της παλαιότερης και όπως φαίνεται, ακολούθησε σε γενικές γραμμές τη μορφή, το διάγραμμα και την έκτασή της. Στον εσωτερικό περίβολο βρίσκονται οι χώροι που ήταν απαραίτητοι για την αμυντική λειτουργία του οχυρού: η δεξαμενή του νερού, πάνω από την οποία κτίστηκε αργότερα το ερειπωμένο σήμερα μικρό τζαμί, η αποθήκη πυρομαχικών και τροφίμων, που αργότερα μετατράπηκε σε φυλακή, τα καταλύματα της φρουράς και ο κεντρικός κυλινδρικός πύργος. Στις τέσσερις γωνίες του εσωτερικού περίβολου υπήρχαν πύργοι, σήμερα κατεδαφισμένοι. Το κάστρο διατηρείται ακόμη σε σχετικά καλή κατάσταση και μετά από μια μακρά περίοδο εγκατάλειψης αρχίζει να εντάσσεται στη ζωής της πόλης. Βέβαια ποτέ δεν έπαυσε να αποτελεί αξιοθέατο, χώρο περιδιάβασης και να προσφέρει από τις επάλξεις του μια μαγευτική θέα της Καβάλας και της γύρω περιοχής. Το μνημείο –άλλοτε αμυντικό οχυρό, διοικητικό κέντρο και τόπος εξορίας και φυλάκισης– προσαρμόζεται στις απαιτήσεις της σύγχρονης πόλης και αναλαμβάνει μια νέα λειτουργία, ως χώρος αναψυχής και πολιτιστικών δραστηριοτήτων. Στον εξωτερικό περίβολο, όπου έχει διαμορφωθεί ένα υπαίθριο θέατρο τετρακοσίων θέσεων, διοργανώνονται συναυλίες, θεατρικές ή χορευτικές παραστάσεις και ομαδικά παιδικά παιγνίδια, ενώ στη φυλακή και στο φυλάκιο φιλοξενούνται διάφορες εκθέσεις.,
The successive historical phases of Kavala city are reflected primarily in its defense system. Its walls were constantly renovated, maintaining approximately the same layout from their foundation in the 5th c. B.C., until they became obsolete at the end of the 19th century. Kavala's fortification reveals three main construction phases: the ancient, the Byzantine, and the Ottoman, dominating today. It consists of an outer ward that rises on the steep coastline and an interior that defines the acropolis. Following the peninsula's shape, the external ward forms a triangle, with two sides forming the coastal wall, while the third one forms the terrestrial wall, with the inner side including the acropolis' ward. In the 16th century, the city acquired an additional new defensive ward, part of which is preserved today on the northeast side. The castle, the former acropolis of the ancient and Byzantine fortifications, which overlooks from the top of the Panagia peninsula at the height of about 70 meters, was radically repaired by the Ottomans after the city's fall in 1391 when the Turks conquered Christoupolis (former name of Kavala) after a siege. From the various phases of the Byzantine fortification, a few features remained: The only five-sided tower, a part of the dividing wall, small wall sections next to the two gates of the outer ward, etc. The new acropolis incorporated the ruins of the older one in its construction and, as it seems, followed its form, layout, and extent in general terms. In the inner ward, there are the areas necessary for the fort's defensive function: the water tank, over which a small mosque was built- ruined today, the ammunition and food store, which was later turned into a prison, the guard's accommodation and the central cylindrical tower. There were towers in the four corners of the inner ward, today demolished. The castle is still in relatively good condition and has begun to be part of city life after a long period of abandonment. Of course, it never ceased to be an attraction, a place for walks whose ramparts offer a magnificent view of Kavala and the surrounding area. The monument - formerly a defensive fortress, administrative center, and place of exile and imprisonment - adapts to the requirements of the modern city and undertakes a new function as a place of recreation and cultural activities. In the outdoor ward, where an open-air theater of four hundred seats has been created, concerts, theatrical or dance performances, and children's group games are organized, while various exhibitions are hosted in the prison and outpost.,
Последователните исторически етапи на град Кавала, са отразени предимно в неговата отбранителна система. Запазвайки приблизително същото местонахождение от основаването на града през 5 в.пр.н.е., крепостните стени непрекъснато се обновяват до отпадането на тяхната функция през 19 в.. Укреплението на Кавала се представя в три основни строителни етапа: античен, византийски и османски, който доминира и днес. Състои се от външно заграждение, което се издига по стръмната брегова линия и вътрешността на акропола. Външното заграждение, следвайки формата на полуострова, образува триъгълник, чийто две страни оформят крайбрежната стена, а третата се образува от земното възвишение, към чиято вътрешна страна е добавена стената на акропола. През 16 в. градът се сдобива с ново охранително съоръжение, от което днес е запазена североизточната част. Замъкът, бивш акропол на древните и византийски крепостни стени, доминира на върха на полустров Панагия, на височина 70 метра. Той е основно ремонтиран следа падането на града под османско иго през 1391 г. Тогава Христополис, предишното име на Кавала, е завладян от турците след обсада. От различните етапи на византийското управление са останали няколко елемента: единствената по рода си петстранна кула, част от разделителната стена, малки участъци от крепостна стена до двете порти на външния участък и др. Новият акропол включва в конструкцията си руини на по-старата и, както изглежда, следва в общи линии нейната форма, линия и площ. Във вътрешната част се намират съораженията, необходими за отбранителната функция на крепостта: резервоарът за вода, върху който по-късно е построена разрушената днес малка джамия, складът за боеприпаси и храна, превърнат по-късно в затавор, помещението на охраната и централната цилиндрична кула. В четирите ъгъла на вътрешното ограждение някога е имало кули, които са съборени. Замъкът все още е в относително добро състояние и след дълъг период на изоставяне започва да е част от живота на града. Разбира се, замъкът никога не е преставал да бъде атракция, място за разходки, което предлага от възвишенията си една магична гледка към Кавала и околностите и. Паметникът, бивша отбранителна крепост, административен център и място за заточение и затвор, се адаптира към иазискванията на съврменния град и поема нова функция като място за отдих и културни дейности. Във външния участък, където е оформен открит театър с 400 места, се организират концерти, тетарални и танцови постановки, групови детски игри, а в сградата на затвора се организират различни изложби.