Αντικειμενα

Ο Λευκός Πύργος, το μνημείο-σύμβολο της Θεσσαλονίκης, που υψώνεται στην σημερινή παραλία της πόλης, στο παρελθόν αποτελούσε τον νοτιοανατολικό πύργο της οχύρωσης, στο σημείο σύνδεσης των θαλάσσιων με τα χερσαία τείχη. Σύμφωνα με περιγραφές περιηγητών και απεικονίσεις της πόλης σε χαρακτικά, καρτ ποστάλ και παλιές αρχειακές φωτογραφίες, το θαλάσσιο τείχος, που κατεδαφίστηκε το 1869 ήταν ενισχυμένο με πύργους σε όλο το μήκος του. Ο πύργος είναι κυλινδρικός με ύψος 33,90 μ. και διάμετρο 22,70 μ. Έχει ισόγειο και έξι ορόφους, που επικοινωνούν με εσωτερικό κλιμακοστάσιο μήκους 120 μ., το οποίο ελίσσεται κοχλιωτά σε επαφή με τον εξωτερικό τοίχο, αφήνοντας στο κέντρο έναν κυκλικό πυρήνα διαμέτρου 8,50 μ. Έτσι, σε κάθε όροφο σχηματίζεται μια κεντρική κυκλική αίθουσα, με την οποία επικοινωνούν μικρότερα τετράπλευρα δωμάτια, ανοιγμένα στο πάχος του εξωτερικού τοίχου. Ο τελευταίος όροφος έχει μόνο την κεντρική αίθουσα και έξω από αυτήν δημιουργείται δώμα, που προσφέρει εξαιρετική περιμετρική θέα του τοπίου της πόλης και της θάλασσας. Στη μακρά ιστορία του, ο πύργος έχει αλλάξει κατά καιρούς ονομασίες και χρήσεις. Τον 18ο αιώνα αναφέρεται ως ''Φρούριο της Καλαμαριάς'', ενώ το 19ο αιώνα ως ''Πύργος των Γενιτσάρων'' και ''Πύργος του Αίματος''. Οι δύο τελευταίες ονομασίες προέκυψαν διότι χρησιμοποιήθηκε ως φυλακή βαρυποινιτών και λέγεται ότι οι εξωτερικές τοιχοποιίες βάφονταν με το αίμα των φυλακισμένων, που θανάτωναν οι Γενίτσαροι. Το 1890 ένας κατάδικος για να αποκτήσει την ελευθερία του άσπρισε με ασβέστη τον πύργο και έμεινε η σημερινή ονομασία του, ''Λευκός Πύργος''. Μετά την απελευθέρωση της Θεσσαλονίκης, το 1912, ο πύργος περιήλθε στο ελληνικό δημόσιο και είχε κατά καιρούς διάφορες χρήσεις. Στη διάρκεια του Α΄ Παγκοσμίου Πολέμου στέγαζε το κέντρο διαβιβάσεων των Συμμάχων, ενώ το 1916 ένας όροφος του χρησιμοποιήθηκε για τη φύλαξη αρχαιοτήτων που προέρχονταν από τις αρχαιολογικές δραστηριότητες των βρετανικών δυνάμεων. Ακόμη χρησιμοποιήθηκε για την αεράμυνα της πόλης και ως Εργαστήριο Μετεωρολογίας του Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης. Οι τελευταίοι που στεγάσθηκαν στον πύργο πριν από την αναστήλωσή του ήταν οι Ναυτοπρόσκοποι. Κατά τα έτη 1983-1985 πραγματοποιήθηκαν από την τ. 9η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων στερεωτικές και αναστηλωτικές εργασίες, έχοντας πλέον παραχωρηθεί το μνημείο στο Υπουργείο Πολιτισμού. Ο Λευκός Πύργος αποτελεί ιστορικό, διατηρητέο μνημείο (κηρυγμένο σύμφωνα με το ΦΕΚ 45/Β./31-3-45, ΥΑ 9963/455//20-3-1945 αλλά και ως τμήμα των βυζαντινών τειχών, σύμφωνα με το ΦΕΚ 36/Β./3-2-1962, Υ.Α. 15813/19-12-1961) με φορέα προστασίας την Εφορεία Αρχαιοτήτων Πόλης Θεσσαλονίκης. Από το 2008 στεγάζει μόνιμη διαχρονική έκθεση της πόλης της Θεσσαλονίκης, από την ίδρυσή της στα 316/5 π.Χ. έως τη σύγχρονη εποχή, υπό την εποπτεία του Μουσείου Βυζαντινού Πολιτισμού.,
The White Tower, the landmark of Thessaloniki, which rises on the city's current beach, used to be the fortification's southeastern tower, where the sea and the land walls connected. According to traveler descriptions and the city's depictions in engravings, postcards, and old archival photographs, the sea wall, demolished in 1869, was fortified with towers along its entire length. The tower is cylindrical, 33.90 m tall, with a diameter of 22.70 m. It has a ground floor and six floors communicating with an interior spiraling staircase 120m long is tangent to the exterior wall, leaving a central core of 8.50 meters in diameter. Thus, Each floor comprises a central circular room surrounded by smaller rectangular rooms built in the girth of the exterior wall. Only the top floor has a single circular room and an observation room offering spectacular views of the city and the sea. The tower's name and use changed several times throughout its long history. It was called the 'Fortress of Kalamaria' in the eighteenth century and the 'Tower of the Genitsaroi' or 'Bloody Tower' in the nineteenth. The last two names came about because it was used as a prison for long-term convicts, and it is said that the outer walls were stained with the prisoners' blood, killed by the Janissaries. In 1890, a convict whitewashed the tower's walls in exchange for his freedom, hence the name 'White Tower'. After the liberation of Thessalonike in 1912, the tower became public property with various uses at times. During World War I, it housed the Allied forced transmission center, while in 1916, one floor stored antiquities from the archeological activities of British forces. It was also used for the city's air defense and as a Meteorological Laboratory of the Thessaloniki University. The Scouts were the last to be housed in the tower before its restoration. From 1983 to 1985, the 9th Service of Byzantine Antiquities carried out maintenance and repair works, having now given the monument to the Ministry of Culture. The White Tower is a historical, protected monument (declared according to the Government Gazette 45 / Β. / 31-3-45, ΥΑ 9963/455 // 20-3-1945 but also as part of the Byzantine walls, according to the Government Gazette 36 / Β./3-2-1962, Υ.Α. 15813 / 19-12-1961) with the protection actor of the Antiquities Service of the city of Thessaloniki. Since 2008 it has housed a permanent diachronic exhibition of Thessaloniki, from its foundation in 316/5 BC. to the modern era, under the supervision of the Museum of Byzantine Culture.,
Бялата кула, паметникът-символ на Солун, който се издига на сегашния крайбрежен булевард на града, в миналото е била югоизточната кула на укрепление, в точката на свързване на морето с крепостните стени. Според описанията на пътешественици и изображения на града в гравюри, пощенски картички и стари архивни снимки, крайморската стена, съборена през 1869 г., е била укрепена с кули по цялата си дължина. Бялата кула е цилиндрична, с височина 33.90 м.и диаметър 22.70 м. Състои се от приземен и още 6 етажа, които са свързани с вътрешно стълбище с дължина 120 м., което се вие спираловидно по вътрешността на стената, оставяйки в центъра кръгло ядро с диаметър 8,50 м. Така на всеки етаж се образува една малка централна кръгла зала, с която са свързани още по-малки четериъгълни помеюения, образуващи се като ниши в дебелата външната стена. Последният етаж има само централна зала, а отвън е създаден покрив, от който се открива отлична панорамна гледка към града и морето. В своята дълга история кулата е променяла името и фумкциите си. През 18 век е наричана „Крепостта Каламария”, апрез 19 век е известна като „Кулата на еничарите” и „Кървавата кула”. Последните две наименования се дължат на факта, че кулата се използва за затвор на престъпници с тежки присъди и се говорело, че вътрешните стени са изцапани с кръвта на убитите от еничарите затворници. През 1890, един затворник, за да извоюва свободата си, измазва кулата с вар и така се появавява сегашното и име „Бялата кула”. След освобождението на Солун през 1912 кулата остава в гръцката държава и функциите и продължават да се променят. По време на Първата световна война в нея се помещава съюзническия предавателен център, докато през 1916 г. единият етаж е използван за съхранение на антики и нуждите на археолозите от британските военни сили. Изполазвна е и за противовъздушнта отбрана на града, както и за метереологична лаборатория към Солунския университет. Последните, настанени в кулата преди нейната реставрация, са били скаутите. През 1983-1985 г. Девети ефорат на византийските антики извършва ремонтни и реставрационни дейности, като кулата е предадена на Министреството на културата. Бялата кула е защитен исторически паметник (според Държавен вестник ΦΕΚ 45/Β./31-3-45, ΥΑ 9963/455//20-3-1945, но също и като част от византийска крепостна стена, съгласно Държавен вестник ΦΕΚ 36/Β./3-2-1962, Υ.Α. 15813/19-12-1961) с орган на защита Ефората на антиките на гр. Солун. От 2008 година в кулата се помещава постоянна историческа експозиция на гр. Солун, от основаването му през 316/15 г.пр.н.е до наши дни. Експозоцията е под надзора на Музея за византийска култура.