Αντικειμενα

Ένα από τα σημαντικότερα μνημεία της Νιγρίτας από ιστορική αλλά και αρχιτεκτονική άποψη είναι ο Ιερός Ναός του Αγίου Γεωργίου. Με βάση τον τοιχογραφικό του διάκοσμο χρονολογείται στη δεκαετία του 1760. Επίσης, το 2006, κατόπιν της ανακατασκευής της Αγίας Τράπεζας, βρέθηκε χειρόγραφο του Μητροπολίτου Σερρών Ιωαννικίου (πιθανόν του Γ’), το οποίο αναφέρει ότι στις 3 Απριλίου 1753 τελέστηκαν τα εγκαίνια του Ναού. Ο ρυθμός του Ναού ανήκει στον τύπο της τρίκλητης ξυλόστεγης βασιλικής, ο οποίος επικρατεί την περίοδο αυτή σε όλη την βαλκανική χερσόνησο. Η δίρριχτη αδιαβάθμητη στέγη που καλύπτει και τα τρία κλίτη με τις αποτμήσεις στα αετώματα, ο γυναικωνίτης σε όροφο, η ημικυκλική αψίδα είναι κάποια από τα αρχιτεκτονικά χαρακτηριστικά. Ο περιηγητής G.F.Abbot στο σύγγραμμά του ¨The tale of a tour in Macedonia¨, το οποίο εξέδωσε στο Λονδίνο το 1903, ανάφερε ότι η δημογεροντία συνήθως συνεδρίαζε στη σκιά του καμπαναριού του Ιερού Ναού Αγίου Γεωργίου και άλλαζε θέση, καθώς με το πέρασμα της ημέρας άλλαζε θέση η σκιά. Ο αγιογράφος των τοιχογραφιών του 18ου αιώνα είναι άγνωστος κι η προφορική παράδοση παραδίδει ότι τον Ναό αγιογράφησε ένας μοναχός με ανταμοιβή τη διαμονή και τη σίτιση. Ενώ τις τοιχογραφίες του 19ου αιώνα αγιογράφησε ο Μιχαήλ Αναγνώστης «ο εκ Σαμαρίνης» με την ομάδα του, γνωστός για το έργο του στη βόρεια Ελλάδα, Ήπειρο, Αλβανία, Βουλγαρία και Σκόπια. Από το 1984 δραστηριοποιείται το ενοριακό φιλόπτωχο ταμείο για την κάλυψη της ένδειας καθώς και το 2007 ιδρύθηκε το συσσίτιο αγάπης που καλύπτει τις ανάγκες πολλών ανθρώπων.,
One of the most important monuments of Nigrita from a historical and architectural aspect is the Holy Temple of Saint George. Based on its fresco decoration, it dates back to the 1760s. Also, in 2006, after reconstructing the Holy Table, a manuscript of the Metropolitan Ioannikios of Serres (probably the 3rd) was found, stating that on April 3, 1753, the Church’s inauguration took place. The temple’s order belongs to the type of the three-aisled wooden-roofed basilica, which prevails during this period throughout the Balkan Peninsula. The pitched, non-stepped roof covering all three aisles with the openings in the gables, the women's loft on the first floor, and the semicircular arch are some of its architectural features. The traveler G.F.Abbot, in his book "The tale of a tour in Macedonia," published in London in 1903, stated that the elders usually held meetings in the shade of St. George church’s bell tower and moved because as the day went on, the shadow shifted position. The iconographer of the 18th-century frescoes is unknown, and the oral tradition states that a monk painted the Temple as a reward for accommodation and food. On the other hand, the 19th-century frescoes were painted by Michael Anagnostis, "the man from Samarin," with his team, known for his work in northern Greece, Epirus, Albania, Bulgaria, and Skopje. Since 1984, the philanthropic poverty fund of the parish has been active, while in 2007, the love meal was founded, meeting the needs of many people.,
Един от най-важните паметници на Нигрита от историческа и архитектурна гледна точка е храмът на Свети Георги. Въз основа на стенописната си украса, храмът е датиран от 1760 година. През 2006 година, след реконструкция на Светата Трапеза на църквата, е намерен ръкопис от метрополита на Серес, Йоаникий (вероятно Трети), който гласи, че на 3-ти април, 1753, се е състояло тържестевното откриване на храма. Стилът на църквата принадлежи към типа трикорабна базилика с дървен покрив, който преобладава през този период на целия Балкански полуостров. Двускатния стъпаловиден покрив, който покрива и трите кораба с отворите на фонтоните, гинаконитът на първия етаж, полукръглата арка, са част от архитектурните особености на църквата.Пътешественикът G.F. Abbot, в книгата си „Приказка за обиколката ми в Македония”, която публикува през 1903 г. в Лондон, разказва: „старейшините обикновено заседаваха в сянката на камбанарията на храма „Свети Георги” и се преместваха съответно с промяната на положението на сянката през деня”. Агиографът на стенописите на църквата е неизвестен и устното предание гласи, че храмът е зографисан от монах срещу пребиваване в църката и храна. Стенописите от 19-ти век за изографисани от Михаил Анагностис, „човекът от Самарина”, със сътрудниците му, известни с работата си в Северна Гърция, Епир, България, Албания и Скопие. От 1984 е организиран Енорийският благотворителен фонд, а от 2007 е основана Столова на любовта, която покрива нуждите от храна на много хора.