Αντικειμενα

Η βυζαντινή πόλη των Σερρών αναπτύχθηκε στη βάση ενός λόφου, γνωστού με την επωνυμία Κουλάς, που χωρίζεται από τους γύρω ορεινούς όγκους του Μενοικίου Όρους με χαράδρες και ρέματα. Η κορυφή του λόφου αποτελούσε την ακρόπολη. Η πολυκύμαντη ιστορία της πόλης αντανακλάται στην οχύρωσή της. Η πρώτη έμμεση μαρτυρία για την οχύρωσή της ανάγεται χάρη στο ανασκαφικό υλικό στο 10ο αι. Ωστόσο, τα αρχαιολογικά ευρήματα πιστοποιούν ότι η αρχική χάραξη της οχύρωσης είναι παλαιοχριστιανική. Η ακρόπολη όπως σώζεται σήμερα αποτελεί έργο των βυζαντινών χρόνων, αλλά θεμελιώθηκε πάνω σε αρχαίο φρούριο του 7ου και 6ου π. Χ. αιώνα. Η ακρόπολη αποτελεί την τελευταία γραμμή άμυνας σε μία σειρά από τρία διαδοχικά τείχη: εξωτερικό, διατείχισμα, ακρόπολη. Ο οχυρωματικός περίβολος της ακρόπολης σώζεται με εννέα κατά τόπους πύργους σε ικανό μήκος με αποτέλεσμα η πορεία του να αποκαθίσταται με αρκετή βεβαιότητα. Σε γενικές γραμμές ακολουθεί το περίγραμμα του λόφου, σχηματίζοντας έναν ατρακτοειδή δακτύλιο. Στα δυο άκρα του ανατολικό και δυτικό καταλήγει σε δυο πύργους. Ο δυτικός πύργος, ο λεγόμενος πύργος του Ορέστη αποτελούσε και τον ακρόπυργο της ακρόπολης, το τελευταίο καταφύγιο των αμυνομένων. Είναι το καλύτερα διατηρημένο τμήμα, έχει ύψος περίπου 18 μέτρα αλλά υπολογίζεται ότι αρχικά και με τις επάλξεις του ότι έφτανε τα 20 μέτρα, και συγχρόνως το γνωστότερο τμήμα της βυζαντινής οχύρωσης των Σερρών. Οφείλει την ονομασία του στην πλίνθινη κτητορική επιγραφή που φέρει στη δυτική πλευρά. Ένας δεύτερος περίβολος που ξεκινούσε από τη βόρεια πλευρά και κατέληγε στον πύργο του Ορέστη δημιουργούσε την εσωτερική ακρόπολη. Δύο ακόμη πύργοι της βόρειας πλευράς με τα μεταξύ αυτών μεταπύργια τμήματα σώζονται σε ικανοποιητικό ύψος.,
The Byzantine city of Serres developed at the base of a hill, known as Koulas, separated from the surrounding mountains of Mount Menoikios with ravines and streams. The acropolis was built at the top of the hill. The city's eventful history is reflected in its fortifications. The excavation material dates the first indirect fortification evidence to the 10th century. However, archaeological finds confirm that the fortification's original layout is Early Christian. The acropolis preserved today is a work of Byzantine times but was founded on an ancient fortress of the 7th and 6th century BC. The acropolis is the last line of defense in a row of three successive walls: exterior, cross-wall, and fort. In places, the fortification bailey preserves nine towers of sufficient length, and as a result, its plan is restored with considerable certainty. It generally follows the hill's contour, forming a spindle-shaped ring. Its two sides end in two towers, east, and west. The western tower, the so-called Orestes' tower, was the acropolis' keep and the defenders' last refuge. It is the best-preserved part, about 18 meters high, but it is estimated that initially, it reached 20 meters along with its ramparts. At the same time, it was the most prominent part of the Byzantine fortification of Serres. It was named after the brick dedicatory inscription on the west side. Τhere was a second bailey, starting from the north side and ending at Orestes' tower, which created the inner acropolis. Two more towers on the north side and their in-between curtain walls are preserved at a satisfactory height.,
Византийският град Серес се развива в основата на хълм, известен с името Кулата. Хълмът е отделен от околните планински масиви на Меникио планина с дерета и потоци. Върьът на хълма представлява акрополът на града. Превратната история на града е отразена в неговите укрепления. Първите косвени доказателства за неговото укрепяване се намират в архелогически материл от 10 век. Данните от тези находки обаче свидетелстват, че първоначалното укрпеление на града е от раннохристиянския период. Акрополът, който е оцелял и до днес, е строен във византийския период, но върху останките от древна крепост, която датира от 6-7 верк пр.н.е.. Акрополът представлява последна отбранителна линия на серия от три последователни крепостни стени: външна, междинна и на Акропола. В крепостното съоръжение са запазени девет кули по доста голям периметър, което позволява положението на крепостта да се възстанови с доста голяма точност. Като цяло, следва контура на хълма, образувайки спираловиден пръстен. В двата си края, крепостната стена завършва с две кули – източна и западна. Западната кула, наречена Кула на Орести, е била крайната отбранителна точка, последно убежище на защитниците на града. Това е най-добре запазената част на крепостното съоръжение. Кулата е висока около 18 метра, но се смята, че първоначално със своите валове, е достигала височина 20 метра и е представлявала най-известанат част на византийсата крепост на Сяр. Кулата дължи името си на тухлен надпис в основата на западната стена. Едно второ ограждение, започващо от северната страна и завършващо при кулата на Орест, образува вътрешната крепостна стена. Сравително добре запазени са още две кули от северната страна, с доста голями участъци от стената между тях.